Кучето ти все по-често отказва храната си, дори когато става въпрос за любимата му храна? Не си сам – и не е просто прищявка. Ако това ти звучи познато, добре дошъл в света на капризните кучета!

Много стопани се сблъскват с така нареченото капризно или избирателно хранене – и не, това не винаги означава, че кучето е разглезено. Често зад това поведение се крият физиологични, емоционални или дори хормонални фактори. А понякога –важни сигнали, които заслужават внимание!

Докато за нас храненето е част от ежедневната рутина, за някои кучета то е много повече: преживяване, навик, очакване или реакция към заобикалящата среда. И когато нещо в тази среда се промени – те го показват по своя си начин.

Какво се крие зад отказа от храна

Избирателното хранене не е просто прищявка или инат. Това е поведение, което има причина – често напълно логична. Кучето може да не харесва вкуса или текстурата на храната, да има лош спомен, да изпитва физически дискомфорт или просто да е повлияно от настроението в дома.

Преди да решиш, че е „глезено“, си струва да се вгледаш в детайлите.

Глад и Апетит – не са едно и също нещо

Гладът е физическата нужда от храна – когато тялото има нужда от енергия.

Апетитът, от своя страна, е психологическото желание да се храниш – нещо, което може да бъде повлияно от стрес, настроение или навици.

Затова кучето ти може да е физически гладно, но да няма желание да яде. Или обратното – да има навика да търси нещо вкусно, дори без реална нужда. Познато, нали?

Хормони и мозъчни сигнали

В тялото на кучето се отделят хормони и невротрансмитери, които силно влияят на апетита. Лептинът, произвеждан от мастните клетки, сигнализира, че енергийният резерв е достатъчен – и потиска глада.

Грелинът – отделян от стомаха – активира глада и също така стимулира производството на допамин, който носи усещането за „награда“ след хранене.

Ако кучето очаква вкусна хапка, но получи нещо безинтересно, допаминовият му отговор отслабва – и с това интересът към храната спада.

Серотонинът също играе роля – високите му нива могат да намалят апетита, особено при стрес или прием на определени лекарства.

Стресът – скритият враг на апетита

Стресът активира инстинкта за самозащита, при който храносмилателната система се „изключва“, а апетитът спада.Това означава, че апетитът му естествено намалява.

Причините за стрес могат да са много: нови хора у дома, пътуване, силни шумове, дори прекалено настояване от наша страна по време на хранене.

Интересното е, че при някои кучета се наблюдава обратният ефект – те започват да преяждат, търсейки комфорт чрез храната. Но и в двата случая поведението е реакция, която заслужава внимание, а не наказание.

Възможни здравословни причини за отказ от храна

Не рядко причината не е емоционална, а чисто физическа. Ето какво може да се крие зад отказа от храна:

Болка в устата или зъбите, дори от стари травми
Дискомфорт в стомаха или червата
Проблеми с черния дроб, панкреаса или жлъчката
Лоши спомени от предишни хранения
Лекарства, които влияят на вкуса или потискат апетита
Лакомства, които заменят нуждата от истинска храна
Намалена киселинност в стомаха, особено при по-възрастни кучета

При съмнение винаги е добра идея да се консултираш с ветеринар.

Нашето поведение също има значение

Много стопани започват да предлагат различни храни, лакомства или дори да хранят от ръка, за да убедят кучето си да яде. Но така неусетно насърчаваме точно това поведение.

Освен това, когато сме напрегнати и притеснени, кучето усеща нашето безпокойство – не само чрез поведението ни, а и чрез миризмата ни, тъй като хормоните на стреса се отделят през кожата.

В резултат се създава порочен кръг: кучето отказва храна → стопанинът се тревожи → кучето усеща напрежението → и губи апетит още повече.

Суровата храна като естествено решение

Ако кучето ти е загубило интерес към сухата или консервирана храна, суровото хранене (BARF) може да се окаже чудесно решение.

Суровата храна има силен естествен аромат, приятна текстура и е максимално близка до храненето, за което е създаден кучешкият организъм.

Освен това, тя не съдържа изкуствени добавки, овкусители и оцветители – неща, които често дразнят кучетата с чувствителни стомаси. Преминаването към сурова храна трябва да става постепенно, с наблюдение на поведението и храносмилането.

Ако се чудиш откъде да започнеш – разгледай нашите предложения. Там ще откриеш висококачествени сурови храни, съобразени с нуждите на различните породи, възрасти и здравословни състояния.

Нашият екип е винаги насреща, ако имаш нужда от помощ или съвет: свържи се с нас.