Ползите от храненето със сурова кости са много - имат висока хранителна стойност, поддържат зъбите чисти и здрави, те са любимо упражнения и забавление за кучетата и ги правят щастливи.

Важно е да знаете кои кости са подходящи за кучетата и кои трябва да се избягват и какви са правилата за тяхната употреба.

„ДАЙТЕ КОКАЛ НА КУЧЕТО“

В дивата природа всички животни се хранят с това, което е най-добро за тях, стига да имат избор. За кучетата това означава малка плячка или, ако ловуват в глутница, дял от по-едра плячка. Може да се каже, че те проявяват доста пестеливост. Нищо не остава неупотребено, включително костите.

Първо ги разкъсват, след това ги сдъвкват добре, за да се отстрани цялото месо, и след това, това, ако са достатъчно малки, ги изяждат цели. Този процес е доказан благодарение на изследвания направени в Австралия, в които учени изследват вътрешностите на стотици диви кучета.

Резултатите са показателни не само по отношение на костите, но и по отношение на други хранителни предпочитания. Например, никое диво куче не яде зърнени храни.

Установено е, че при дъвченето на кости се освобождават ендорфини, което е най-вероятната причина кучетата да са толкова щастливи по време на този процес????

ПЪЛНИ С ЖИЗНЕНОВАЖНИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Разбираемо е, че кучето иска месото и костния мозък, но какво прави костите толкова привлекателни? Отговорът е, че костите съдържат огромен брой

хранителни вещества, които са жизненоважни за здравето на вашето куче. Например:

Минерали като калций, магнезий и фосфор.

Незаменими аминокиселини, например лизин.

Незаменими мастни киселини.

Мастноразтворими витамини (A, D и E).

Важни за кръвообразуването хранителни вещества, като мед и желязо.

ПОДДЪРЖАТ ЗДРАВЕТО НА ВЕНЦИТЕ И ЗЪБИТЕ

Костите с месо са естествени четки за зъби за кучетата. Те поддържат зъбите чисти, а венците здрави. Редовното дъвчене на кости помага да не се натрупва плака и предотвратява развалянето на зъбите. Като резултат от дъвченето на сурови кости вашето куче не би трябвало да развие някое от неприятните заболявания на устната кухина, към които са склонни много кучета, хранени с преработена храна. Не на последно място по важност- дъхът им става доста по приятен.

Много ветеринари поддържат тезата, че има пряка връзка между оралното здраве и общото здраве, Един такъв ветеринар е д-р Гари Биърд от университета Auburn в Алабама. Още през далечната 1991 г. той той публикува документ, в който изтъква, че сърдечната, чернодробната, бъбречната недостатъчност и други сериозни заболявания при кучетата могат да бъдат пряк резултат от лоша орална хигиена.

Същата година друг американски ветеринарен лекар, д-р Ричард Хамлин от държавния университет в Охайо, изказва предположение, че болестите на сърцето, черния дроб и белите дробове могат да бъдат причинени от проблеми със зъбите.

ДЪВЧЕНЕТО НА КОСТИ Е ЧУДЕСНО УПРАЖНЕНИЕ И СЕ ГРИЖИ ЗА МЕНТАЛНОТО ЗДРАВЕ

Тук си струва да се отбележат две основни предимства:

Дъвченето на кости представлява упражнение, благодарение на което вашето куче укрепва челюстите си и горната част на тялото.
Кучето си има занимание. Кучетата, които имат кокал за дъвчене, са по-щастливи и по-спокойни.

ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ СУРОВОТО

Костите винаги трябва да са сурови.

Топлинната обработка променя химическия им състав, прави ги чупливи и несмилаеми и следователно по-податливи на раздробяване и по-склонни да причинят проблеми с червата.

Никога не давайте сготвени кости на куче.

БЪДЕТЕ НАЩРЕК

Наблюдавайте кучето когато му предложите кокал – особено първите няколко пъти, когато получи такъв.

Когато давате кости, първоначално ограничете времето за дъвчене до 20-30 минути. Можете да ги предложите отново няколко дни по-късно.

По този начин кучето няма да поеме твърде много кости наведнъж.

Случва се някои кучета да харесат костите толкова много, че да развият собственическо чуство и да не искат да ги оставят. Това важи с особена сила за кучета, които са проявявали подобно поведение към други премети. В тази ситуация е най-добре да се придържате към пилешки крилца и други меки кости, които те ще дъвчат и поглъщат наведнъж.

Друг подход е да ограничите времето за дъвчене на кости до минимум.

ИМАЙТЕ ЕДНО НАУМ

Костите с костен мозък стават за близане/дъвчене, а не за ядене/гълтане. Защо е така?

Източникът на такива кости са по-едри животни, обикновено телета. Те не са подходящи за кучета, които са големи фенове на костите, тъй като има повишен риск от счупване на зъб с тази по-твърда кост. Костният мозък е с доста високо съдържание на мазнини, така че ако кучето не е свикнало с кокали или има чувствително храносмилане, може да получи разстроен стомах, ако му се позволи да дъвче кокала твърде дълго.

СЕГА СЕРИОЗНО

Ако диетата на вашето куче съдържа зърнени храни, ограничете времето, за което то или тя има право да дъвче кокал.

Зърнените храни в диетата на кучето променят pH-то, което означава, намаляйки способността на стомашната киселина да разтваря по-големи парчета кост.

ВРЕМЕТО СЪЩО Е ВАЖНО

Ако давате кости в много топло време задължително увеличете количеството вода, защото костите могат да предизвикат запек. Може да се наложи да добавите и малко зеленолистни, настъргана ябълка или круша, в ролята им на неразтворими фибри, за да подпомогнете преминаването на костите през червата.

НАЯСНО ЛИ СТЕ КАКВИ КОСТИ ДАВАТЕ НА КУЧЕТО

Любителите на суровото хранене разделят костите на два основни вида: кости за близане/дъвчене и кости за изяждане/поглъщане.

Близането/дъвченето (и гризането) на кости помага за поддържането на чисти зъби и здрави венци.

В тази група попадат костите с костен мозък и крайните кости на кокалчетата.

Яденето/поглъщането на кости е част от ежедневното хранене на кучетата, ако са на диета със сурова храна и осигурява около една трета от храната. В тази група попадат пилешки или патешки крилца, врат, както и агнешки ребра, агнешки шийки, свински ребра и свински опашки.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ ПРАВИЛНИЯТ КОКАЛ

Това какъв вид кокал ще подхожда на вашето куче зависи от неговата порода, големина и неговият характер. Някои кучета са ‚луди‘ по кокалите. Веднъж получили кокал той се превръща в основната им цел в живота. При това искат да го сдъвчат възможно най-бързо. При такива кучета има риск от счупване на някой зъб, затова е по-добре да им им се дават по меки кости. Спокойно можете да давате кости с костен мозък или рога. Правилото е - колкото по-голям кокал толкова по-добре. Желателно е големината му да бъде поне колкото главата на кучето.

На кучета, които ядат по-бавно и по-спокойно могат да се дават всякакъв вид кокали.

ИЗБЯГВАЙТЕ

Сушени, пушени или сготвени кости трябва да се избягват на всяка цена, защото могат да доведат до перфорация на червата. В никакъв случай не давайте денатурирани кости, защото са несмилаеми и могат да предизвикат запушване. Също така бъдете особено внимателни ако използвате копита. Те често са остри и могат да порежат устата, езика или венците.

ДОБРИ НОВИНИ

Ако кучето ви страда от хроничен панкреатит, можете да извадите костния мозък от костттаи да го замените с пюре от тиква, морков или извара и да го замразите, като вариант с ниско съдържание на мазнини.

ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КОСТНИЯ МОЗЪК

Кучетата обичат костен мозък – костният мозък е кремообразният център в средата на костта.

Предимството на костния мозък е, че има висока хранителна стойност, а недостатъкът е, че е с високо съдържание на мазнини.

Ако храните куче, което се опитва да отслабне, извадете малко или целия костен мозък или изберете друг вид кост.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Кучетата ще се зарадват на кокал от почти всяко животно или птица
Добър за старт би бил телешки кокал с костен мозък
Помолете в месарницата да ви отрежат правилния размер за вашето куче: достатъчно голям, за да бъде погълнат на една глътка, и достатъчно малък, за да се справи кучето с него.
По отношение на размера общото правило е, че кокалът за дъвчене трябва да е по-дълъг от ширината на устата на кучето.
Кости от пилета, пуйки и патици са отличен избор.
Използвайте само сурови кости. Когато се сготвят, костите се втвърдяват и могат да бъдат опасни.
Избирайте кости от млади животни. Повечето кости, които получавате от месарница обикновено са от по-младо животно, но си струва да се провери. По-възрастните животни (и птици) може да имат по-твърди кости и има вероятност да се разцепят.
Първият път, когато дадете на кучето си сурова кост, останете наоколо, за да го наблюдавате. Неопитните кучета могат да се превъзбудят и има малка вероятност от задавяне. Поради тази причина започнете с големи, месести кокали. Агнешките кости и особено ребрата трябва да се дават само на по-опитни кучета.
Ако вашето куче е на сурова храна от скоро, препоръчваме да ограничите времето за „дъвчене на кости“. Можете да започнете с половин час на ден и да надграждате.

Има случаи, когато костите трябва да се дават с повишено внимание или да се избягват. Ако кучето ви скоро е имало операция на стомаха или аналната жлеза, най-добре пропуснете костите. Някои кучета просто не могат да се справят с костите и това също трябва да се вземе предвид.

Източник: honeysrealdogfood.com